Ko Tarutao, Satun, Thailand

В Югоизточна Азия не са много плажните дестинации с добри условия за къмпингуване. Тайланд е може би единственото приятно изключение.

В страната има поне половин дузина морски национални паркове разположени основно по острови, където може да се къмпингува. Решихме да посетим част от тях, да видим и усетим на място дали описанията им отговарят на действителността.

Остров Tarutao ми беше дългогодишна мечта...

Хубаво е, когато някой мечти се сбъдват.

След изкараните приятно 10 дни на Ko Kradan, ето ни тук, на територията на този див тропически остров.

Въпреки дългите ни приготовления за продължително къмпингуване в тропиците, тук на Ko Tarutao се оказа, че има какво ново да научим.

Наложи се да се справяме с набезите на стада маймуни, диви свине, кърлежи и други земни твари които ни изненадаха с действията си ...

В първите си дни тук претърпяхме доста поражения от тях, но придобихме ценен практически опит.

Да съжителстваш с тези животни не е лесно, но е възможно. От позицията на опита вече не смятаме, че да се къмпингува на див тропически остров заобиколени от тях е някакъв особен проблем.

Тук ще споделя скромния ни опит. Може да е полезен на някой от четящите тези редове.

Дестинацията...

На тайландски език "Mu" означава група, а "Ko" означава остров.

Съчетанието от тези две думи пък означава група острови или архипелаг.

Съответно Mu Ko Tarutao е архипелаг от 51 диви тропически острова, които от 1974г. са обявени за осмия национален парк на Тайланд.

Само на два от островите на Mu Ko Tarutao National Park има изградена туристическа инфраструктура, състояща се от няколко добре уредени къмпинга.

Дивото къмпингуване на острова е забранено, санкционира се строго, нарушителите лесно се хващат и поради това и ред други причини тук то е просто безсмислено.

Всеки чужденец при влизането си в националния парк плаща еднократна такса от 200 бата, която по правило важи за 5 дни, но на практика се оказа, че рядко се удържа втори път, ако се стои в парка 10-15-20 и повече дни.

На основния остров Ko Tarutao има 3 „Ranger Stations” разположени съответно в трите къмпинга стопанисвани от рейнджърите.

Има и един къмпинг на Ko Adang, които пък е следващата ни по план цел.

На Ko Rawi не може да се къмпингува, въпреки че там също има 2 „Ranger Stations”.

На Ko Tarutao къмпингите са на следните 3 плажа:

- Ao Phante Melaka- координати в Google Maps - 6.698154, 99.644982;

- Аo Mo Lae - 6.672988, 99.638674;

- Ao Son - 6.645348, 99.619484.

/Ao на тайландски език означава плаж./

Карта на Ko Tarutao с местоположението на трите къмпинга:

Избрахме да отседнем в основния от трите къмпинга на острова разположен на плажа Phante Malaka и по-късно се оказа, че не сме сбъркали. Първите ни впечатления от къмпинга са прекрасни. Всичко изглежда почти перфектно за дългосрочен престой.

Радостни сме, че попаднахме на такова хубаво място.

Ето как изглежда района на къмпинга гледан отгоре от View Point-а, до който се стига по стръмна 500 метрова пътека.

Къмпинга е разположен на огромна площ, има добра инфраструктура и се поддържа прилично. Изградени са много алеи, има приличен ресторант, няколко добре поддържани големи бани и тоалетни, и десетки чешми с чудесна за пиене вода. Мястото за разполагане на палатки или така наречената „Camping Area» е на първа линия до плажа, с много дървета правещи естествена сянка. Зад нея са разположени около 30-те бунгала с различен размер и цени от 600 до 1000 бата.

За решилите като нас да се настанят в собствена палатка за всичко това се плаща по 30 бата на човек за всеки ден престой. Просто смешно малко пари за това което получава всеки къмпинг фен тук като инфраструктура за ползване на този див остров планински остров, обрасъл с тропическа джунгла.

Изненадахме се обаче от факта, че пристигайки на Ko Tarutao на 4 декември, двадесет дни след началото на активния туристическия сезон заварихме само 2 палатки и десетина човека настанени в бунгалата! Питахме се доста, защо ли туристите пренебрегват този чудесен остров, подминават го и масово се отправят за основната туристическа дестинация в района -Ko Lipe.

През 12-те дни от престоя ни на острова, и с още по-същественото напредване на туристическия сезон тук, туристите не се увеличиха съществено. Средно на ден имаше 5-7 палатки, като максималния брой палатки който видяхме бе 11.

Оказа се, че за това си има доста сериозни причини, за които лично ние не бяхме подготвени. Споменах част от тях в началото, но ще ги разясня подробно в следващите редове.

Първо малко история...

Ko Tarutao e остров дълъг 26.5 километра, широк около 11 километра. Има ясно изразен планински релеф, като най-високия му връх е 700 метра. Може би над 95% от територията му е покрита с тропическа джунгла. Острова се на около 15 километра от материка, което не е нито много близо, нито е много далеко. В миналото на управляващите на Тайланд острова се сторил перфектното място за .... затвор. От това решение историята на острова става сложна. Накратко. Бил е място за заточение на затворници, които поради сложните събития и настъпилия глад на острова след Втората световна война се обединяват с надзирателите си и стават заедно... пирати. Тези пирати за няколко години се превръщат в страшилището на Андаманско море. Броя на затворниците в пиковите моменти е стигал 3000 човека. Те, затворниците за около 10 години с къртовски труд са изградили двата пътя с каменна настилка на острова, които в наши дни са в по-голямата си част бетонирани и свързват трите къмпинга от западната му страна и една точка в източната му страна. Вървейки по тези 2 пътя в наши дни безгрижния турист може да се наслади по доста комфортен начин на иначе непроходимата и на места доста величествена тропическата гора. Поради това-поклон пред труда на хилядите затворници.

Разхождайки се по двата единствени пътя на Ko Tarutao човек бързо разбира, че основните обитатели и бих казал царе на островната джунгла са маймуните. Приятно е да се разхождаш из царството на маймуните и да наблюдаваш живота им в естествена среда. Обикновено те са на стадата от 10-15 20 маймуни. Повечето са страхливи, някой са любопитни, а тези от тях които са близо да къмпингите са нахални и крадливи.

Стадата маймуни живеещи близо до къмпингите спадат към групата на нахалните и крадливите. Те се чувстват господари тук.

За съжителството си на къмпинг съвместно със стада нахални и крадливи маймуни ние определено не бяхме подготвени. Това ни създаде доста проблеми в първите дни докато се приспособим за съвместен живот с тях. Почти всеки ден местното стадо маймуни живеещо в околността на съответния къмпинг и около него прави продължителна обиколка из къмпинга и оплячкосва всяка палатка оставена без надзор. Маймуните търсят естествено храна. Свикнали са явно така да я намират по лесно, отколкото скачайки по дърветата. Пък и бяга от малко разнообразие в менюто си:)

Всяка храна оставена без надзор в палатката или около нея ще бъде моментално оплячкосана от тях. Ако палатката е затворена и надушат храна вътре – палатката ще бъде разкъсана и опустошена. Случи ни се. Ако няма оставена храна в палатката, но маймуните забележат в нея оставена интересна торбичка в която да предположат, че може да има храна, пак ще влязат с взлом. След няколко нападения от стадо нахални маймуни бързо се научихме да не държим храна в палатката.

Ето един маймун нахалник, с когото спорим, чии е червения ни драйсак.

Рейнджърите от националния парк явно от съчувстват на хората с палатките и позволяват да се държи багаж в посетителския център /Visitor Centre“/, но това е доста неудобно да се прави ежедневно или ако има повече хора в къмпинга. В допълнение към маймунските набези къмпинга често е посещаван и от диви свине. Те макар и доста по-редки и малобройни гости на къмпинга, наобикалят също палатките и ако надушат храна вътре, влизат с взлом. Имахме 70 см. разкъсване на палатката от тях.

Решението на проблема с животните естествено е да не се остава храна и интересно изглеждащи предмети в палатките, а те да се държат частично отворени. Ако животното надуши или забележи нещо интересно и реши да влезе, ще разкъса палатката и ще влезе. Като се остави частично отворена палатката обаче, вероятността тя да бъде разкъсана е близка до нула. Претърпяхме две такива разкъсвания на палатката докато си понаучим урока.

Трудно се съжителства дългосрочно с такива интересни съседи. Може би това е и основната причина според мен, поради която този иначе чудесен къмпинг е така слабо посещаван.

Определено не може да се изкара дълго на къмпинг така.

Въпросът с храната на такива отдалечени от цивилизацията места е жизненоважен.

Ресторанта в къмпинга е приличен, с около 100 места, не много скъп, и повечето хора разчитат на него. За нас обаче храната предлагана в него не ставаше като цяло. Аз лично с удоволствие ядях само яйца на очи с ориз. За щастие често имаха в менюто си и ананас /80 бата/, който донякъде ни решаваше проблема с консумацията на плодове. Всичко останало отнасях към категорията вкусен тайски буламач, който трудно преглъщах. Снежинката се справяше значително по-добре с храната в ресторанта.

Има ли спасение в такава ситуация с храната на подобно място, където трябва да се съжителства с маймуни и диви свине?

Има. Показаха ни го австрийска двойка къмпингари, които от 27 години живеят през нашите зимни месеци на подобни места в тропиците сред орди маймуни.

Решението е просто. Храната носена от материка трябва да се съхранява извън палатката в пластмасов контейнер, куфар или дори бидон, който не може да се отвори от маймуните. Според големината на контейнера той може частично да се зарови и затисне с нещо доста тежко. Колкото и да го обикалят, маймуните и дори дивите прасета които са тежки не повече от 40-50 килограма не успяват да го отворят и съответно палатката остава цяла.

Други потенциални нападатели на палатките в търсене на храна са големите около метър доста страхливи гущери /Monitor Lizard/, някой от които навестяват мястото за изхвърляне на боклук на къмпинга, но не сме ги забелязали да атакуват палатките.

Кърлежите...

Два дни преди да напуснем Ko Tarutao по тялото на жена ми се настаниха 5 кърлежа, един от които доста навътре в ухото и. Гадна, неприятна и опасна работа...

По-късно, като бяхме на Ko Adang и на двама ни се залепи по още един кърлеж.

Имаме богат опит с българските кърлежи, но с тайландски не. Поради това, че не бяхме наясно със спецификата на местните кърлежи решихме да не предприемаме опити да ги вадим сами и за самолечение, а след като отидем на Ko Adang, да прескочим до близкия претъпкан с туристи Ko Lipe където има клиника и да потърсим специализирана медицинска помощ.

Така минаха 5-6 дни през които гадните кърлежи пиеха кръвта на жена ми...

През тези дни кърлежите доста се понапиха и понадуха с кръв и 2 от тях паднаха или си тръгнаха сами от тялото на жена ми. Там където са пили кръвта и останаха само големи около 3-4 сантиметра червени петна.

Така карайки я 5-6 дни най-после се добрахме до клиниката на Ko Lipe, където потърсихме специализирана медицинска помощ за останалите 3 впити кърлежа. Останахме шашнати как докторката бързо и небрежно реши проблема, практически за 4-5 секунди.

Местните кърлежи тук се отстраняват с ... ръце. По точно с нокти. Дори и в клиника, дори и от медицинско лице.

Съвета на докторката беше: Колкото е по-малък кърлежа, толкова по-малко боли като се отстрани и последващите болки са по-малки. Така си беше. Усетихме го на собствен гръб. Последните два кърлежа които ни напитиха на Ko Adang си извадихме смело вече и сами. Никакви ваксини, никакви медикаменти. Само обезболяващи, ако кърлежа се е понаял повече и е изваден по-късно.

Снежинката имаше сериозни болки от кърлежа в ухото и около 2 седмици след като той сам падна.

...

Проблемите с водоустойчивата ни палатка:

Ако някой си мисли, че като си купи като нас хубава и много водоустойчива палатка, това е гаранция, че в тропиците няма да му е мокър задника може и да греши.

Ще обясня защо. Готвейки се за продължителен къмпинг в тропиците разчитахме на това, че дъното на палатката ни е много да го кажа на английски „Waterproof“. По-точно 10 000 мм. Отгоре – 5000 мм. Напълно достатъчно за интензивни проливни дъждове каквито в тропиците има често. Сметката ни обаче е била без кръчмар.

По плажовете в тропиците гъмжи от мравки и раци с най-различни размери и хищнически нрав. Постепенно те направиха дъното на палатката ни буквално на решето и известно време задниците ни се подмокряха при по-силен дъжд от водата извираща от дъното на палатката ни.

Решението на тези проблеми е просто. Да се постила мушама или нещо подобно под палатката преди тя да се разпъне.

Обща характеристика на плажовете на Ko Tarutao:

Кo Tarutao е голям остров с малко, но доста хубави плажове съсредоточени основно в северозападната му част. Само два от плажовете обаче ни впечатлиха. На единия от тях – Ao Mo Lae през 2002 година се снима поредицата “Survivor”. Днес там както споменах има добре оборудван къмпинг с около 20 бунгала, място за разпъване на палатки и малък ресторант.

Все пак според нас най-хубав е плажа Phante Malaka, където е и най-големия къмпинг в който отседнахме.

Гледайки морето от плажа Phante Malaka в дясно от него има малко плажче, до което лесно се стига с плуване, но не видяхме някой да го прави. Това плажче се оказа скрито бижу буквално пред погледа на всички.

Ето го.

Пред това плажче има малък коралов риф и това място е единственото достъпно без лодка на острова където може да си разходи човек шнорхела. Кораловия риф обаче доста семпъл, с качество 2/10 и видимост във водата не повече от 3 метра.

Kачеството на плажовете на Ko Tarutao оценено по 15-те мои критерии може да се види в таблицата по-долу. Както се вижда Phante Melaka Beach със събраните общо 92 точки е безспорен победител.

В допълнение към оценките за плажовете мога да кажа, че характерно за всички плажове на острова е, че наклона им е много малък. Средно по мои сметки около 2.5%. За сравнение – на Ko Adang наклоните на плажовете са 15-25%.

При максимални приливи и отливи достигащи тук до 2.5 метра, водата по плажовете на Ko Tarutao и в частност на основния къмпинг се приближава в първия случай на 2-3 метра от палатките, и се оттегля на около 100 метра във втория случай. Тогава, при отлив хората се радват на невероятна плажна ивица, чудесна за тичане в ниската си част и със скърцащ под краката пясък във високата си част.

Залязващите лъчи на слънцето по невероятен начин пък се отразяват върху пясъка и създават впечатляваща картина.

Този релеф на плажовете обаче има и негативна страна. Дори да няма вълни и морето да е почти като езеро тихо, се създава почти винаги прибойна вълна, от шума на която е трудно да се спи в палатките вечер. Затова е препоръчително да се носят тапи за уши.

За нас голямо предимство беше факта, че плажовете на острова са почти винаги пусти.

Никога не видяхме повече от 10 човека дори на най-масово посещавания плаж Phante Melaka.

Изключение от това е района около пирса на Phante Melaka където около обяд за около по 15 минути общо за час слизат да се разходят от бързоходните лодки пасажерите пътуващи по маршрута Pak Bara-Ko Lipe.

По-горе изброих доста неприятни нюанси за къмпинг феновете на Ko Tarutao.

Инвазията на маймуни, диви свине, кърлежи, раци, мравки и шум от прибойните вълни. Има и доста комари!

С всички тези проблеми обаче с малко предварителна подготовка и правилен начин на действие на място всеки може да се справи успешно.

В такъв случай Ko Tarutao за някой може да се окаже прекрасна тропическа къмпинг дестинация. Пример за това е споменатото австрийско семейство което срещнахме тук. Те са били на Ko Tarutao десет пъти и възнамеряват да се връщат пак. При добра предварителна подготовка и ние бихме се върнали отново тук.

На острова поне в района на основния къмпинг на плажа Phante Melaka прекрасно се лови 3G интернет. В нашия случай на компаниията DTAC. За хората нощуващи на палатка единственото място където могат да си заредят телефоните, зарядните устройства и компютрите е ресторанта. Малко е неудобно, но се свиква. Електричеството го пускат от 18 до 24 часа. Който иска да чете на спокойствие острова също е прекрасно място. Препоръчително е да се носи електронна книга. Който няма в библиотеката на посетителския център има на разположение за всеки стотици книги на различни езици оставени от туристи.

...

Още малко снимки от Ko Tarutao:

Така изглеждат двата бетонни пътя през джунглата свързващи различните части на Ko Tarutao

Северната част Аo Jak при отлив. Плажа не се почиства и в дъното му където започва растителността е осеяно с боклуци изхвърлени тук от морето. Жалка картина, която на тази снимка остава скрита.